Става дума за наказателно дело, което е натоварено от медиите с много негативи, затова ще започна по-отдалеч.
На 02 юли 2008г. пред 15-ти състав на Софийски Градски Съд (СГС) бе гледано дело № 1609 от 2007г. Пред зала № 2 в Съдебната палата (там бе гледано въпросното дело) беше направен кордон от пейки и въжета. Съвсем като знаково дело на висш мафиот:
Охраната беше доста засилена и на моменти ограденото място й отесняваше:
Не охраната обаче е в основата на това, за което пиша.
Пиша за самото дело, което засега се доказа като пълен фарс.
Преди да започна с критиките искам да уточня, че в момента според мен единствената институция, която поне донякъде изпълнява поверената й длъжност от договора граждани - държава е съдебната. Затова и си позволявам да я критикувам - смятам, че там все още има някакъв ред и законност. И че справедливостта ако е възможно да възтържествува някъде в нашата страна, то това е единствено в съда.
А сега да започнем с нарушенията - вижте белия правоъгълник над главите на охранителите:
Това е табло до вратата на съдебната зала и там ТРЯБВА да пише номерът на делото, кой съд и кой съдебен състав го гледа.
Забелязвате ли, че листът е празен? Ако не - ето снимка отблизо:
Процесът, който се разглежда е публичен и по закон всеки гражданин, който има желание може да влезе в съдебната зала да слуша обвинението и защитата. Всеки има право да се информира за това дело. Но някои чиновници явно са решили, че е важно гражданите да не се информират за делото твърде много...
Да речем, че съм случаен човек, който вижда хората пред залата, затворената врата и кордона на охраната. Първото впечатление е, че това е дело при закрити врата. Обаче питам хората и разбирам, че не е така. Делото е публично. Как мога да взема протокол, стенограма или каквато и да е информация? Просто е - трябват ми съда, съдебния състав и номерът на делото. С тази информация от деловодството на съда ще ми дадат каквото желая (както по-късно разбрах не е точно така, но за това ще пиша по-надолу).
Тъй като информация на таблото няма, започвам да проверявам по-обстойно. Залата е номер 2:
Обръщам се към таблата с информация за различните съдилища, които се помещават в Съдебната палата. На таблото на Софийски Апелативен Съд на мястото на втори състав е сложена зала 2:
Значи - отивам в Апелативния съд. Там ми казват, че залата е тяхна, но от Софийски Градски Съд (СГС) са я взели за това дело. Ето - вече знам, че съдът, който гледа делото е СГС. Супер!
Отивам до деловодството на СГС, но там пък има инвентаризация. Е, няма как да питам.
Мога да питам, обаче, в информационния център.
Не знаете ли че има такъв?
Има - на таблото, което е на входа на Съдебната палата пише, че на 1 етаж има информационен център. Разбира се, не пише къде точно е този център. Тъй като съм упорит гражданин, искащ да се информира, обикалям и в един от коридорите се натъквам на зала 79 с табела "Информационен център":
Заключена, разбира се, вие какво си помислихте! Ама аз нали съм упорит гражданин, искащ да се информира, влизам в съседната зала и питам кога работи центъра. Обясняват ми, че въобще не работи, но ме съветват да отида при Върховния Касационен Съд (ВКС). Знам, че делото не е за ВКС ама нали съм си упорит гражданин, искащ да се информира, се изсипвам и там. Разликата с досегашното нежелание да ми се помогне е огромна. Учтива чиновничка започва да търси и само по името на обвиняемия намира дело (друго, защото това в зала 2 е на СГС).
Както може да видите и от сайта им, ВКС е много точно работещ съд. Искате "прозрачност"? Ами ето - дават online справки за публичните дела. Трябват само номер на дело и година (а както ще видим по-нататък, от СГС дават доста по-трудно информация за наказателни дела). Дано всички останали съдилища вземат пример от ВКС!
С голото упорство, обаче, се стига само дотук. Повече информация за това дело на СГС от чиновниците в съда не може да се получи.
Звучи ли ви неприятно и отблъскващо?
Такова си и беше!
Както вече сте се досетили, аз бях в Съдебната палата именно заради това дело. Делото срещу Волен и съпругата му Капка, Сидерови.
Пред вратата на съдебна зала № 2 бях в 8:45 (Съдебната палата отваря в 8:30, а делото бе насрочено за 9:00). Залата вече беше пълна и охраната от по-горните снимки не ме пусна да вляза (както и още доста хора)...
Тъй като мъглата по това дело е доста гъста, аз искам да се информирам сам за него. Нямам вяра на казионните медии (Би Ти Ви, Канал 1, Нова Телевизия, вестниците "Труд", "24 часа" и "Стандарт"), както и на медиите на Атака (СКАТ и вестник "Атака")! Затова изчаках инвентаризацията на СГС да приключи и отидох в деловодството. Колкото и някой да се беше постарал да не науча съдебния състав и номера на делото, аз ги знам и поисках протокол или каквато и да е информация. Казаха ми, че след като не съм страна по делото не мога да получа информация. Странно ми се видя, след като процесът е публичен и "мога" да вляза в съдебната зала. Писах и до адвокатите от "Програма Достъп до Информация" - може да дадат някоя идея. Засега единственото, което знам е, че трябва да пиша писмо до началника на Съдебната палата, в което да се аргументирам защо ми трябва въпросната информация и евентуално да ми разрешат да видя за какво става дума в това дело.
За да се гради мнение за конфликтна ситуация трябва да се чуят и двете страни и след това да се анализира. Съдът не ми дава информация и аз я събирам оттук-оттам.
Накратко, информацията от страна на обвиняемите е тази.
Информацията от страна на обвинението пък ни заля по казионните медии. Оповестена бе следствена информация, която трябва да е тайна преди края на следствието. Имаше изказвания за виновност, отново преди края на следствието. В делото бяха замесени много дискредитирани личности, които допълнително внесоха съмнение в обвинението.
Например - получилата вече отвод прокурорка Иванка Трифонова, отхвърли молбата за отвод на следователя Емил Иванов.
Защо бе искан отвод на Емил Иванов?
Защото има сведения, че е фалшифицирал доказателства, за да вкара невинен в затвора - виж в. "Работническо дело" броеве 337, 338 и 339 от 01, 02 и 03 декември 1988г., както и бр. 17 от 17.01.1990г. В комунистическия ежедневник Нина Селвелиева и Атанас Атанасов пишат как Емил Иванов манипулира следствието и фалшифицира доказателства, за да вкара невинен човек в затвора. Те описват как Върховния съд отменя осъдителната присъда на СГС, признавайки извършените груби нарушения. На следващото гледане на делото в СГС, проведено от независими следовател и прокурор, осъденият е оневинен...
На Емил Иванов обаче нищо не му се случва след този скандал. Всъщност не само, че не е съден, но се издига в кариерата - от следовател към 10 РУ на МВР-София, преминава на работа в Първо главно управление на МВР (виж в. "Работническо дело" бр. 339 от 03.12.1988г.). И докато Емил Иванов се издига в кариерата, друг тепърва започва да прави такава - Явор Доков (единия от участниците в инцидента с Волен Сидеров на магистрала Тракия) се кандидатира за стажант в администрацията на Гоце - вижте номер 10.
Да продължавам ли със скандалите около хората, свързани с делото? Свидетелите Румен Петков и Камен Пенков (бивши главен секретар и заместник главен секретар на МВР - станали бивши след скандал) не отиват на гледане на делото нито веднъж. Шефът на НСлС Ангел Александров, който назначи получилата отвод прокурорка също е бивш след скандал (все пак, чест му прави като каза, че даването на "обвинителни" интервюта от страна на подчинения му Емил Иванов преди приключването на следствието е скандално - виж чл.198 от НПК и чл.360 от НК)...
Но вместо да клепаме тези мили хорица нека си припомним събитията:
На 12 април 2006г. - 5 дена след инцидента, преди всякакви следствия, в парламента беше гласувана декларация, осъждаща "бруталната хулиганска проява" на Волен Сидеров и Павел Чернев. На 28 април 2006г., 16 дена след осъдителната декларация, вече е установена въпросната хулиганска проява (но само на Сидеров) и главният прокурор иска сваляне на имунитета му. Да подчертая - за инцидента на магистрала Тракия бе поискан само имунитетът на Волен Сидеров. Свалянето на имунитета на Павел Чернев е поискано за съвсем друга и истинска хулиганска проява - побой над Ивайло Дачов с причинени телесни повреди. Станало е на 07.02.2006г. - преди инцидента на магистрала Тракия, но имунитетът му е свален на 20 септември 2006г. За разлика от Чернев, парламентът свали имунитета на Сидеров още на 22 юни 2006г. Експедитивно действат на фона на трите години обсъждане на Законопроекта за обявяване на актовете, връщащи имотите на Сакскобургготски, за нищожни...
Да сравним с други "народни представители": прекратиха 4 дела срещу Румен Петков заради имунитета, който получи след като стана министър - виж тук и тук. Как точно човек с 4 заведени дела става министър не ми е ясно. Защо след като има свършило следствие и започнато дело на Петков не му бе поискан имунитетът? Георги Петърнейчев пък прегази и уби човек, докато беше заместник министър на транспорта и имунитетът му също не бе поискан (въпреки, че историята беше много мътна). Най-доброто доказателство за двойния стандарт, който се прилага спрямо Волен Сидеров е изказването на Борис Велчев: "Нека г-н Сидеров да докаже своята невинност пред съда."!?? В съда се доказва виновност, не невинност, господин главен прокурор. Принципът е "невинен до доказване на противното". Макар, че явно за Сидеров не е така...
Не съм адвокат на Сидеров и не смятам, че е чиста вода ненапита. Но конкретно в това дело има толкова много смрад, че повече мяза на помийна яма, отколкото на дело.
Ако си спомняте, в медиите гръмко бяха оповестени обвинения в хулиганство и лъжесвидетелстване, както и че ще има още много обвинения, а в крайна сметка тихомълком от "обвиненията" останаха само подбуждане към лъжесвидетелстване и укривателство. Основен свидетел срещу Сидеров по обвинението за подбуждане към лъжесвидетелстване е Павел Чернев, човек, който веднъж вече е лъгал. Пък е и юрист, как се е оставил да бъде подбуден не ми е ясно. Много ми е любопитно и как точно е замесена Капка Сидерова без самата тя да е била на магистрала Тракия, когато е станал инцидента. И наиситна ли обвинението е твърдяло, че кола, движеща се със 100 км/ч изпреварва кола, която се движи със 160 км/ч...
Живот и здраве - ще видим.
На 02 юли 2008г. пред 15-ти състав на Софийски Градски Съд (СГС) бе гледано дело № 1609 от 2007г. Пред зала № 2 в Съдебната палата (там бе гледано въпросното дело) беше направен кордон от пейки и въжета. Съвсем като знаково дело на висш мафиот:
Охраната беше доста засилена и на моменти ограденото място й отесняваше:
Не охраната обаче е в основата на това, за което пиша.
Пиша за самото дело, което засега се доказа като пълен фарс.
Преди да започна с критиките искам да уточня, че в момента според мен единствената институция, която поне донякъде изпълнява поверената й длъжност от договора граждани - държава е съдебната. Затова и си позволявам да я критикувам - смятам, че там все още има някакъв ред и законност. И че справедливостта ако е възможно да възтържествува някъде в нашата страна, то това е единствено в съда.
А сега да започнем с нарушенията - вижте белия правоъгълник над главите на охранителите:
Това е табло до вратата на съдебната зала и там ТРЯБВА да пише номерът на делото, кой съд и кой съдебен състав го гледа.
Забелязвате ли, че листът е празен? Ако не - ето снимка отблизо:
Процесът, който се разглежда е публичен и по закон всеки гражданин, който има желание може да влезе в съдебната зала да слуша обвинението и защитата. Всеки има право да се информира за това дело. Но някои чиновници явно са решили, че е важно гражданите да не се информират за делото твърде много...
Да речем, че съм случаен човек, който вижда хората пред залата, затворената врата и кордона на охраната. Първото впечатление е, че това е дело при закрити врата. Обаче питам хората и разбирам, че не е така. Делото е публично. Как мога да взема протокол, стенограма или каквато и да е информация? Просто е - трябват ми съда, съдебния състав и номерът на делото. С тази информация от деловодството на съда ще ми дадат каквото желая (както по-късно разбрах не е точно така, но за това ще пиша по-надолу).
Тъй като информация на таблото няма, започвам да проверявам по-обстойно. Залата е номер 2:
Обръщам се към таблата с информация за различните съдилища, които се помещават в Съдебната палата. На таблото на Софийски Апелативен Съд на мястото на втори състав е сложена зала 2:
Значи - отивам в Апелативния съд. Там ми казват, че залата е тяхна, но от Софийски Градски Съд (СГС) са я взели за това дело. Ето - вече знам, че съдът, който гледа делото е СГС. Супер!
Отивам до деловодството на СГС, но там пък има инвентаризация. Е, няма как да питам.
Мога да питам, обаче, в информационния център.
Не знаете ли че има такъв?
Има - на таблото, което е на входа на Съдебната палата пише, че на 1 етаж има информационен център. Разбира се, не пише къде точно е този център. Тъй като съм упорит гражданин, искащ да се информира, обикалям и в един от коридорите се натъквам на зала 79 с табела "Информационен център":
Заключена, разбира се, вие какво си помислихте! Ама аз нали съм упорит гражданин, искащ да се информира, влизам в съседната зала и питам кога работи центъра. Обясняват ми, че въобще не работи, но ме съветват да отида при Върховния Касационен Съд (ВКС). Знам, че делото не е за ВКС ама нали съм си упорит гражданин, искащ да се информира, се изсипвам и там. Разликата с досегашното нежелание да ми се помогне е огромна. Учтива чиновничка започва да търси и само по името на обвиняемия намира дело (друго, защото това в зала 2 е на СГС).
Както може да видите и от сайта им, ВКС е много точно работещ съд. Искате "прозрачност"? Ами ето - дават online справки за публичните дела. Трябват само номер на дело и година (а както ще видим по-нататък, от СГС дават доста по-трудно информация за наказателни дела). Дано всички останали съдилища вземат пример от ВКС!
С голото упорство, обаче, се стига само дотук. Повече информация за това дело на СГС от чиновниците в съда не може да се получи.
Звучи ли ви неприятно и отблъскващо?
Такова си и беше!
Както вече сте се досетили, аз бях в Съдебната палата именно заради това дело. Делото срещу Волен и съпругата му Капка, Сидерови.
Пред вратата на съдебна зала № 2 бях в 8:45 (Съдебната палата отваря в 8:30, а делото бе насрочено за 9:00). Залата вече беше пълна и охраната от по-горните снимки не ме пусна да вляза (както и още доста хора)...
Тъй като мъглата по това дело е доста гъста, аз искам да се информирам сам за него. Нямам вяра на казионните медии (Би Ти Ви, Канал 1, Нова Телевизия, вестниците "Труд", "24 часа" и "Стандарт"), както и на медиите на Атака (СКАТ и вестник "Атака")! Затова изчаках инвентаризацията на СГС да приключи и отидох в деловодството. Колкото и някой да се беше постарал да не науча съдебния състав и номера на делото, аз ги знам и поисках протокол или каквато и да е информация. Казаха ми, че след като не съм страна по делото не мога да получа информация. Странно ми се видя, след като процесът е публичен и "мога" да вляза в съдебната зала. Писах и до адвокатите от "Програма Достъп до Информация" - може да дадат някоя идея. Засега единственото, което знам е, че трябва да пиша писмо до началника на Съдебната палата, в което да се аргументирам защо ми трябва въпросната информация и евентуално да ми разрешат да видя за какво става дума в това дело.
За да се гради мнение за конфликтна ситуация трябва да се чуят и двете страни и след това да се анализира. Съдът не ми дава информация и аз я събирам оттук-оттам.
Накратко, информацията от страна на обвиняемите е тази.
Информацията от страна на обвинението пък ни заля по казионните медии. Оповестена бе следствена информация, която трябва да е тайна преди края на следствието. Имаше изказвания за виновност, отново преди края на следствието. В делото бяха замесени много дискредитирани личности, които допълнително внесоха съмнение в обвинението.
Например - получилата вече отвод прокурорка Иванка Трифонова, отхвърли молбата за отвод на следователя Емил Иванов.
Защо бе искан отвод на Емил Иванов?
Защото има сведения, че е фалшифицирал доказателства, за да вкара невинен в затвора - виж в. "Работническо дело" броеве 337, 338 и 339 от 01, 02 и 03 декември 1988г., както и бр. 17 от 17.01.1990г. В комунистическия ежедневник Нина Селвелиева и Атанас Атанасов пишат как Емил Иванов манипулира следствието и фалшифицира доказателства, за да вкара невинен човек в затвора. Те описват как Върховния съд отменя осъдителната присъда на СГС, признавайки извършените груби нарушения. На следващото гледане на делото в СГС, проведено от независими следовател и прокурор, осъденият е оневинен...
На Емил Иванов обаче нищо не му се случва след този скандал. Всъщност не само, че не е съден, но се издига в кариерата - от следовател към 10 РУ на МВР-София, преминава на работа в Първо главно управление на МВР (виж в. "Работническо дело" бр. 339 от 03.12.1988г.). И докато Емил Иванов се издига в кариерата, друг тепърва започва да прави такава - Явор Доков (единия от участниците в инцидента с Волен Сидеров на магистрала Тракия) се кандидатира за стажант в администрацията на Гоце - вижте номер 10.
Да продължавам ли със скандалите около хората, свързани с делото? Свидетелите Румен Петков и Камен Пенков (бивши главен секретар и заместник главен секретар на МВР - станали бивши след скандал) не отиват на гледане на делото нито веднъж. Шефът на НСлС Ангел Александров, който назначи получилата отвод прокурорка също е бивш след скандал (все пак, чест му прави като каза, че даването на "обвинителни" интервюта от страна на подчинения му Емил Иванов преди приключването на следствието е скандално - виж чл.198 от НПК и чл.360 от НК)...
Но вместо да клепаме тези мили хорица нека си припомним събитията:
На 12 април 2006г. - 5 дена след инцидента, преди всякакви следствия, в парламента беше гласувана декларация, осъждаща "бруталната хулиганска проява" на Волен Сидеров и Павел Чернев. На 28 април 2006г., 16 дена след осъдителната декларация, вече е установена въпросната хулиганска проява (но само на Сидеров) и главният прокурор иска сваляне на имунитета му. Да подчертая - за инцидента на магистрала Тракия бе поискан само имунитетът на Волен Сидеров. Свалянето на имунитета на Павел Чернев е поискано за съвсем друга и истинска хулиганска проява - побой над Ивайло Дачов с причинени телесни повреди. Станало е на 07.02.2006г. - преди инцидента на магистрала Тракия, но имунитетът му е свален на 20 септември 2006г. За разлика от Чернев, парламентът свали имунитета на Сидеров още на 22 юни 2006г. Експедитивно действат на фона на трите години обсъждане на Законопроекта за обявяване на актовете, връщащи имотите на Сакскобургготски, за нищожни...
Да сравним с други "народни представители": прекратиха 4 дела срещу Румен Петков заради имунитета, който получи след като стана министър - виж тук и тук. Как точно човек с 4 заведени дела става министър не ми е ясно. Защо след като има свършило следствие и започнато дело на Петков не му бе поискан имунитетът? Георги Петърнейчев пък прегази и уби човек, докато беше заместник министър на транспорта и имунитетът му също не бе поискан (въпреки, че историята беше много мътна). Най-доброто доказателство за двойния стандарт, който се прилага спрямо Волен Сидеров е изказването на Борис Велчев: "Нека г-н Сидеров да докаже своята невинност пред съда."!?? В съда се доказва виновност, не невинност, господин главен прокурор. Принципът е "невинен до доказване на противното". Макар, че явно за Сидеров не е така...
Не съм адвокат на Сидеров и не смятам, че е чиста вода ненапита. Но конкретно в това дело има толкова много смрад, че повече мяза на помийна яма, отколкото на дело.
Ако си спомняте, в медиите гръмко бяха оповестени обвинения в хулиганство и лъжесвидетелстване, както и че ще има още много обвинения, а в крайна сметка тихомълком от "обвиненията" останаха само подбуждане към лъжесвидетелстване и укривателство. Основен свидетел срещу Сидеров по обвинението за подбуждане към лъжесвидетелстване е Павел Чернев, човек, който веднъж вече е лъгал. Пък е и юрист, как се е оставил да бъде подбуден не ми е ясно. Много ми е любопитно и как точно е замесена Капка Сидерова без самата тя да е била на магистрала Тракия, когато е станал инцидента. И наиситна ли обвинението е твърдяло, че кола, движеща се със 100 км/ч изпреварва кола, която се движи със 160 км/ч...
Живот и здраве - ще видим.
